Загубата на обоняние, а понякога и на вкус е много неприятно преживяване. Едва тогава разбираме, колко важно е това сетиво за малките радости във всекидневието. Инфекции, особено тази с Covid-19, са най-честата причина да загубим усета си за миризмите около нас. В медицината това състояние се нарича аносмия.
Кога и как се получава загуба на обоняние, за колко време се очаква възстановяване и какво може да се направи в лечението - вижте интервюто с д-р Любен Попов, специалист по УНГ. Приема пациенти в Медицински център "Искър" (ул. Искър 22, София център). Може да запишете час при него чрез Супердок или на тел. 0889311550.
Как работи обонянието и как се възприема усещането за миризми?
Обонянието спада към т.нар. химически анализатори. Възприемането на определена миризма се получава, когато едно вещество достигне до обонятелната зона в носа разтворено във въздуха. Става въпрос за възприемането на определени молекули, които контактуват с периферната част на обонятелният анализатор, който се намира в горния заден край на носната кухина.
Разликата между другите сетива и обонянието е, че периферните рецептори на анализатора представляват самите неврони. С крайната си част те контактуват посредством разтворените във въздуха вещества.Генерира се електрически импулс, който преминава през централния израстък на неврона. От там достига до крушовидната зона - структура, която се намира в долнатият край на предната част на мозъка. След това отива в обонятелната кора, където се получава самото усещане за обоняние. Тя от своя страна има директна връзка с една друга структура в мозъка - таламус.
Таламусът е зоната на нашите емоции. По този начин миризмата може да предизвиква различни емоции, положителни или отрицателни. Анализирането на усещането за вече каква е миризмата, както и емоциите, които предизвикват, се случва в мозъка.
Кои са състоянията или заболяванията, които могат да причинят загуба на мирис, че и на вкус при някои хора?
Всяко едно възпаление може на теория да причини загуба на обоняние или на вкус. Или поне да ги промени.
В годините преди Ковид-19 виждах най-много по 3-4 пациенти на година с подобни проблеми. От началото на пандемията състоянието е изключително често срещано и обикновено се асоциира с лека форма на протичане на инфекция Ковид-19. Повечето пациенти, които имат проблеми с обонянието и вкуса в момента са след прекарана Ковид-19 инфекция.
Други възможни причини са други възпалителни състояния, токсични влияния, отравяне от лекарства, тумори (доброкачествени и злокачествени). Има и невродегенеративни заболявания, които дават тези симптоми.
Понякога хората с обилна хрема и секрети, запушен нос, усещат, че нямат обоняние. Какво се случва?
При гъсти хреми и голям оток на лигавицата, контактът между ароматните молекули и периферната част на обонятелния анализатор е затруднен. По тази причина не могат да се провокират обонятелни усещания. Когато хремата намалее и изчезне, тогава и възприемането на миризми бързо се възстановява.
Понякога има инфекции, които атакуват директно нервната тъкан на централно или на периферно ниво. Тогава дори при липса на сериозна хрема, обонянието може да изчезне.
В тези случаи прогнозата не е сигурна, зависи доколко нервната тъкан ще се възстанови след възпалението.
Може ли да се разбере това по време на преглед, или са необходими допълнителни изследвания?
Понякога е възможно да се разбере, понякога са необходими допълнителни изследвания. Всичко е индивидуално. Когато хората имат проблем, трябва да се обърнат към специалист.
Как се определя лечението, когато дойде пациент и това е едно от оплакванията?
За съжаление специфични лекарства за лечение на обоняние и вкус няма. Лекуваме причините, довели до състоянието. Разбира се, може да използваме различни помощни медикаменти. Най-често те са симптоматични или общо укрепващи кръвоснабдяването и функцията на нервната тъкан.
Най-доброто, което може да се прави, е да се лекува първопричината - в повечето случаи инфекцията.
Възможно ли е заболяването да влоши трайно обонянието?
Възможно е да, макар и в редки случаи. Понякога се случва, въпреки всички проведени лечения. За да се подпомогне възстановяването, има упражнения. Хората се упражняват с различни познати, силни миризми, дори и неприятни. Така се стимулира работата на обонятелния анализатор.
Има ли локални противовъзпалителни спрейове, мехлеми?
Да, има, те се използват в рамките на на общото лечение. На пазара има и по-нови продукти за гъстите хреми, които най-често затрудняват обонянието.
Някои включват N-ацетил цистеин като активна субстанция и наистина работят добре по отношение на по-гъстите хреми. Разводняват ги и така гъстите сополи се елиминират по-лесно.
В какъв период така е обичайно човек да очаква възстановяване, ако има загуба на обоняние?
Преобладаващите част от хората с COVID-19 се възстановяват в рамките на десетина дни. До 2-3 седмици би трябвало да се появи, макар и по-слабо, някакво обоняние. Ако минат повече от няколко месеца без никакво обоняние, тогава опасността да остане трайна загуба или много слабо обоняние се увеличава значително.
Все още не са добре изяснени механизмите, по които COVID-19 уврежда обонянието. Има различни теории, които варират от увреждане на периферната част на обонятелния анализатор до директно влияние върху мозъка. Науката още събира информация по този въпрос.
Има ли отслабване на обонянието, което настъпва с възрастта?
Да, разбира се, това е във рамките на общото отслабване на всички видове сетива с възрастта. Обикновено не е изолиран симптом, има и други оплаквания.
В кои случаи наблюдавате и загуба на вкус?
Загубата на вкуса е доста по-рядко срещана. Все пак трябва да се каже, че вкусът е доста комплексно мултисензорно възприятие. Ние се храниме с очите, т.е. очите участват в оформянето на вкуса.
Вкусовите луковици работят на същия принцип, както обонянието. Те не контактуват директно с храната, а с определени молекули, разтворени от слюнката. Вкусовите луковици основно са разположени по езика, но има и по устната кухина.
Тук вече няма директна връзка на рецептора с мозъка. Информацията се предава на мозъчните нерви и оттам достига до мозъка. Когато се храниме, молекулите се изпаряват от храната посредством носоглътката. Това е каналът, който свързва задната част на носа с устната кухина, оттам се издигат нагоре към обонятелната зона. По този начин се прави връзката между вкуса и обонянието, т.е. на практика виждаме колко рецептори участват в оформянето на вкуса.
Накратко: Може да имаме засягане на обонянието без засягане на вкуса, но засягане на вкуса без засягане на обоняние няма. Причината е, че в оформянето на вкуса участва и обонянието, докато обратното не е така.
Снимка: Freepik
Comentarios